Алекс Иванов вече една година прикова вниманието на телевизионните зрители с

Алекс Иванов вече една година прикова вниманието на телевизионните фенове с ролята си на " неприятното момче " Александър Акарди-Сандо в хитовия престъпен сериал " Братя ". 29-годишният артист, който е студент в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев, показа пред Lupa.bg, че не харесва щампите и клишетата, може би тъй като нито той, нито героят му Сандо се вписват в някакви рамки и открити правила.

Алекс, който има гръцки корени, е кръстен от баба си Алексиос. Майка му обаче не харесва изключително това име и го записва с по-краткото Алекс. От дребен се интересува от актьорството и въпреки че следва публицистика в Нов български университет, въпреки всичко усеща, че призванието му е да учи в НАТФИЗ. За пръв в изявление пред Lupa.bg показа, че артистът Иван Иванов и филмът " Всичко е обич " са го въодушевили да учи актьорско майсторство и да бъде бунтовник по душа.

Нарочно нервирам фена с държанието си в „ Братя “ и когато ме хейтят в обществените мрежи се веселя, тъй като това значи, че съм си приключил работата, не се дава Алекс. Съжалява обаче, че част от българските филми и сериали копират американските и ни пробутват изтъркани сюжети. Признава, че мъчно се доверява на хората, само че пък те могат да разчитат на него като на правилен другар.

В откровената си изповед пред Lupa.bg надареният артист сподели, че фотосите на " Братя " за него са били огромно предизвикателство и се радва, че е намерил другари и съидейници на снимачната площадка. " Каузата ми отвън специалността е да се боря за запазване на природата. Винаги съм избирал спорта, изкуството и пътешествията пред безделното шляене, запоите и опиатите ", прям е Алекс, на който сигурно следва обещаващо професионално бъдеще в киното и в театъра.



- Алекс, кое бе най-голямото предизвикателство за теб в петия и финален сезон на „ Братя “ и по какъв начин твоят воин Сандо се промени през твоите очи през трите сезона, в които взе участие в сериала?

- Огромно предизвикателство в последния пети сезон на сериала беше тази по този начин мечтана от мен три сезона многопластова линия на героя. Исках Сандо да премине през няколко разнообразни стадия – било то душевни или физически. Много се веселя, че това нещо се случва, доста се веселя, че думите ми, въпреки в някои случаи изразени по-остро, се чуха от хората, които пишеха сюжета.

Смятам, че един подобен многопластов персонаж какъвто е Сандо, който бе огромна мистерия като човек, заслужаваше да се разгърне по друг метод и считам, че го поведох в тази посока. Много ненавиждам клишетата, които се употребяват за мафиот, за мутра, за ММА войник и така нататък Извън тях има нещо друго.



- Да, клишето за мутра нормално е тъп и стеснен пехливанин, който е лишен от всевъзможни страсти и ликвидира всеки, изпречил се на пътя му.

- Аз съм човек, който практикува военен спорт, упражнявам бразилско джиу джитсу и мога да кажа, че клишето, което множеството хора, занимаващи се с литература или с писане, имат за подобен вид хора, е извънредно неправилно. В нашето бойно изкуство – джиу джитсуто ти можеш да се бориш с някого, който е с 15-20 кг по-тежък от теб, само че с нужната техника може да го надвиеш.

Не постоянно силата, не постоянно клишето, не постоянно щампата побеждава.

Джиу джитсуто е като шаха – изисква се освен да си физически здрав, само че и образован, с цел да предвиждаш ходовете на съперника или на момчетата от залата.

За мен джиу джитсуто е спорт и бойно изкуство, което те прави физически устойчив и те учи на самоотбрана, само че и те подтиква да се бориш за оцеляването си. Защото на един човек, практикуващ джиу джитсу, в случай че един път не му се случи да му причернее от задушаване и да разбере какво е да няма въздух, в случай че не разбере самата цел в изключителни форсмажорни условия, то той няма и по какъв начин да си показа какво е да взимаш на секундата най-хубавото решение, тъй че да оцелееш.

Още като се запознавах с бойното изкуство това ужасно мощно ми направи усещане и това беше повода, заради която се влюбих в джиу джитсуто. Привлече ме самата концепция да си в спортната зала, да забравиш за проблемите и да изпуснеш парата.



- Ти си вложил и част от това, което си научил от бойните спортове в облика на Сандо.

- В началото на петия сезон Сандо се появи с маска, с шапка и с очила. Той не искаше да се разкрива и се беше затворил в себе си. Да изгубиш майка си, по-късно да изгубиш ненадейно и по подобен безразсъден метод момичето, което обичаш, е голяма душевна и физическа злополука. Хората, които са минали през такова нещо в живота си, знаят, че е разбиващо.

Аз доста се опасявах от този миг в сериала, тъй като не знаех по какъв метод се усеща човек в такава обстановка. Това не е просто „ Тъжно ми е и отивам да оплаквам. “ Човек, на който се е случило сходно житейско тестване, минава през разнообразни стадии –  първо издига индивида, който го няма в фетиш, по-късно този фетиш те задушава дотам, че се опитваш да го намразиш, да се отчуждиш от него, да кажеш, че това нещо не е част от теб и по-късно по един или различен метод се появява светлина в живота ти и ти се бориш тя да не угасне.



- Коя бе светлината в живота на твоя воин?

- Малката Сара. Сара бе най-деликатният миг в ситуацията, в което изпадна Сандо при започване на петия сезон. Тя беше онази светлинка, която той пазеше да не угасне. Когато отидеш на Великден и си запалиш свещичка от свещения огън, се стараеш да занесеш свещта до у дома и до момента в който вървиш пазиш огънчето да не угасне. Същото се случи и с вътрешния свят на Сандо. Той не искаше тази светлина да угасне.



Малката Анна Никол Климентова партнира на Алекс Иванов в " Братя " в ролята на неговата осиновена щерка Сара

- Как си партнираше с дребната Ани, която играе Сара и която твоят воин Сандо осинови откакто убиха и двамата й родители?

- Ани се оправи брилянтно. В началото се притеснявах от позиция на това, че е дете, а децата се разсейват. Не се притеснявах от нея, а от себе си, тъй като нямам опит с деца на нейната възраст. Аз съм едно дете, нямам брат или сестра, нямам и братовчеди, които да са били на нейната възраст, нито пък имам другари, които да имат деца огромни, колкото Ани и по тази причина за мен фотосите с нея бяха голямо предизвикателство.

Но тя беше необикновен сътрудник в това отношение и аз съм доста благополучен, че двамата си партнирахме и си играехме по време на почивките. Чрез Сандо и Алекс опознаваше какво е да имаш дете. Аз и като човек не знаех по какъв начин да подходя, по какъв начин да приказвам с нея. Сценаристите ми бяха написали реплики все едно аз знам по какъв начин да приказвам с нея. А аз не знаех. Но успяхме да се разберем.



- Сандо е първата ти основна роля във филм освен това в толкоз известен сериал като „ Братя “. Откъде черпеше визия за твоя воин – примерно срещнали се и контактува ли с такива момчета като Сандо, с цел да можеш посредством тях чисто психически да разгадаеш облика му?

- Ходих в едно заведение, където знам, че се събират момчета като Сандо. Седял съм с часове да ги следя, да видя по какъв начин се обличат, по какъв начин се държат. Защото облеклата и гримът ти дават едно друго самочувствие, когато би трябвало да влезеш в облик.

- Падането ти от високо беше трагично и ти бе на косъм от гибелта. Първоначално не се знаеше дали Сандо ще оцелее, а феновете във почитател групите на „ Братя “ в обществените мрежи заляха форумите с молби твоят воин да възкръсне. Радваше ли те това отношение към Сандо и респективно към теб като артист?

- Зарадвах се, несъмнено. Хората са привикнали да виждат познати неща на екрана, познати щампи и когато им представиш един чудноват мафиот и нещо друго, не бих споделил авангардно, стартират да хейтят и героя, и артиста.

По принцип „ специалността “ мафиот сама по себе си е странна. Заради напрежението и поради всички неща, които се случват, е обикновено въпросният мафиот „ да избие “ нанякъде. Виждам мнения от вида: „ Той за какво гледа като натровен? “ Аз се кефя, тъй като това съм търсил като резултат.

Когато влязох в сериала в трети сезон първите ми снимачни дни бяха напрегнати, тъй като пристигнах от развлекателен комедиен сериал – от “All Inclusive “ и там имах напълно друга роля и друга идея. Трябваше да не помни това доста бързо и да вляза в обувките на Сандо.



Бяха ми написани едни неща по сюжет, които моята цензура и критически взор в профил. Имам поради мелодраматичната част. Ненавиждам мелодрамата от дъното на душата си. Любимият ми род е трагикомедията и точно по тази причина одобрявам доста сръбското кино. Те имат тази дарба да се вглеждат сами в себе си и да се иронизират, което за мен е изчезналото парче от пъзела в нашето кино. Защото нашите филми са доста кахърни, доста мелодраматични.

И тогава си споделих: „ Ей, в този момент, батко, ти е паднало да покажеш нещо друго “. Приех за себе си, че съзнателно ще нервирам фена, ще го нервирам, колкото се може повече. И го правех всякога, когато това бе допустимо. Примерно в сцената, когато трябваше да предам Денис, аз си споделих: „ Сега е моментът да го направя по доста гнусен метод, тъй че да ме нахейтят и да ми е кеф. “

Не си бях сложил за цел да нервирам персонажите, а знаех по какъв начин ще реагира фенът. Знаех още в самото начало, в който започнах да чета сюжета и да се срещам с героя. Въпрос на актьорско решение е да не играеш визията, само че от време на време преднамерено го правех. Когато някой стъпи върху Сандо той се почувства като вторичен човек и самият той стартира да играе визията, че е доста тегав.

Всъщност това е вътрешната битка за това, че аз не мога да отвръщам по никакъв различен метод – не мога да разглася провалянето си и единственият метод примерно, когато падна на улицата и си разцепя носа е да стана и гордо да кажа: „ Абе, хора, нищо ми няма “ и да продължа по пътя си. Това са търсени резултати от мен, тъй като персонажът го носи.



- Немалко серии ти прекара прикрепен на легло или в инвалидна количка, където въпреки и имобилен, твоят воин още веднъж сподели темперамент. Как се усещаше като полумъртъв човек?

- Лежах четири седмици в това легло по 12 часа дневно. След фотоси имах потребност просто да вървя. Нарочно не отидох в някоя болница да следя хора в сходно положение, тъй като щеше да е наиграно. Опитах се да изпитам това тежко положение през себе си и през своето светоусещане, не желаех да го подражавам. Казах си: „ Ако го усетя, ще го усетя. Ако не го усетя, значи съм се провалил. “ Беше си риск, само че в случай че не рискуваш няма по какъв начин да знаеш. Риск печели, риск губи.

- Алекс, загатна, че от време на време ти се желае да дразниш съзнателно фена и не се трогваш изключително от отрицателните мнения, тъй като за теб те значат, че си си приключил работата. А по какъв начин се отнасяш към хейта да вземем за пример към филми, артисти, сюжети? Както знаем у нас хейтърството е нещо като народен спорт.

- Ще ти дам незабавно един образец. Наскоро гледах кино лентата на Мартин Макариев „ В сърцето на машината “. На мен персонално доста ми хареса, а по-късно инцидентно попаднах на коментар от една жена във фейсбук по адрес на кино лентата. Въпросната дама се занимава с недвижими парцели и е отвън всякакво изкуство. И тя беше написала, че българските артисти са посредствени, че озвучението на филмите е неприятно и така нататък

Искам да намеря тази жена, да изляза с нея на открито, да й опиша някои неща и да я предизвикам за следното нещо – в случай че тя се има за непосреден брокер и успее да ме убеди, че даден апартамент е тъкмо за мен, тъй че да го купя, аз ще й стисна ръката и ще й кажа: „ Здравейте, аз съм един несъвършен артист и ще купя от вас, непосредствената брокерка на недвижими парцели, този апартамент. “

Живея в Княжево, домът ми има аспект към планината, виждам Витоша на една ръка разстояние и в случай че тя успее да ме убеди да си сменя жилището ще я поздравя, че тя не е посредствена. Защото хора като нея не знаят ние, актьорите, през какво минаваме всеки ден, с цел да се получи един персонаж.



- Как си обясняваш обстоятелството, че някои фенове имат такова мнение за актьорите и за цялата артистична колегия?

- Когато не ми харесва някой български филм или сериал не изпитвам предпочитание незабавно да го не одобрявам. Просто си споделям, че това не е моята тематика и ме интересуват други неща. Гледам въпреки всичко да намеря нещо хубаво във кино лентата, виждам с интерес персонажите. Но не може тази госпожа, която счита, че не е посредствена, да си мисли, че е на върха на пирамидата и да хейти без да схваща. Аз какво съм отговорен примерно, че продуцентът не е дал нужните пари, с цел да се купят хубави микрофони и хубава камера. Но в очите на някои фенове поради това нещо аз съм несъвършен.

Аз подсигурявам, че тя не може да ми продаде даже един шубрак или цвете. Такива хора би трябвало да млъкнат и да стартират да се вглеждат в себе си и в личното си критическо мислене. Не може една такава жена, която е прочела булевардно четиво като „ Алхимикът “ на Паулу Коелю или примерно „ Десет неща, които една жена би трябвало да прочете, с цел да стане еманципирана “, да ми дава ум по какъв начин да играя. Дразня се на такива мнения, тъй като това се трансформира в наклонност. В България в днешно време е доста съвременно да си несъвършен, да харесваш посредствени неща и нищо да не искаш да направиш, да се влияеш от непознатото мнение и да си в крайник с модата.

Като минавам по „ Витошка “ виждам, че девойките към този момент не носят пухени елечета, в този момент е съвременно да носят спортни екипи и разпуснати облекла, да се носят по-неглиже с едни меченца. Сега е доста арт да си купиш суичър, който е с картина на Ван Гог или с „ Целувката “ на Густав Климт и да кажеш „ Ами че аз доста запознат съм изкуство “. А като я питаш знае ли кой е на петолевката тя ще мига на парцали. Разбира се въпросната госпожица с Климт на гърба не е чувала за художника Иван Милев, който е изобразен на петолевката и който е възпитаник на Климт.



Алекс Иванов дружно с Тодор Танчев и Владимир Михайлов на снимачния терен на сериала " Братя "

- Извинявай, само че имаш прекомерно високи упования от хората. Все отново не забравяй, че 40% от тях не са прочели нито една книга през последната година, а евентуално и през живота си. Разбира се споделям това и със страдание, и с подигравка.

- В днешно време огромна част от хората няма какво да предложат един на различен. Имам другар, който отдавна се пробва да си откри половинка. Излиза на среща с някое момиче, само че все не се получава. Той е работливо момче, изкарва си парите с почтен труд и неговото предпочитание е да има семейство. Излиза с една, с втора, с трета, четвърта и всякога се прибира отчаян и ми звъни по телефона: „ Брат, не мога. Аз имам едни стандарти и те не са това тя да наподобява по този начин или другояче. “ Единственото, което той желае е да може да води естествен човешки диалог с момичето. А не единствената тематика за диалог да е какво си е купила тя, какво е обядвала, в кой ресторант и така нататък И аз го разбирам и поддържам.

В днешно време дамите желаят от мъжа 100 неща и мъжът прави невероятни гимнастики това нещо да се случи. А дамата отсреща не си мърда пръста и остава вечно и вовеки посредствена. Тя няма какво да постави на масата – не предлага уют, не прави оценка, че аз съм индивидът, който може да се грижи за детето й. Защо мъжът да прави примерно 10 неща, а дамата – нула?! В днешно време дамата няма какво да предложи и по тази причина има толкоз доста самотни момчета и по тази причина има толкоз самотни девойки.



- Алекс, извинявай, само че не мога да се съглася с теб в този случай. Нека да забележим и другата позиция – когато дамата прави извънредно доста неща в едно семейство, а мъжът не си мърда пръста. И когато дамата въобще не е посредствена, а в противен случай умна е, не се интересува единствено от това да върви по моловете, а се интересува от изкуство да вземем за пример, има хубава специалност, изкарва положителни пари и се старае да бъде и добра майка, и добра брачна половинка и да бъде добра и в специалността си.  

- Моето мнение е построено върху това, което аз съм виждал и което аз персонално съм изпитал на собствен личен тил. Но ще кажа, че съществува и другата част на айсберга. Съществуват доста момчета и както се споделя в „ Иванов “ - които са се търкулнали по наклонената повърхност и които нямат безусловно никаква дисциплинираност, безусловно никакво предпочитание да вкарат живота си в ред, да стартират да четат, да стартират да се интересуват от някакви неща, да са независими, да не се пробват да изклинчат и да предложат нещо.

Изобщо не приказвам за поругаване на единия пол – мъжете сме светци и точка. Говоря за това, че би трябвало да има взаимно предоставяне и от двете страни. Не може аз да давам 10, ти да даваш едно. Не може аз да изтичам 10 км и да получа орден, а ти 400 м и също да получиш орден. Живеем в един свят, в който започваме да ставаме ултратолерантни към безусловно всичко. Не приказвам в тази ситуация за политика, тъй като съм аполитичен.



- Гласуваш ли? Защото в случай че не гласуваш след това нямаш моралното право да критикуваш. А въпреки всичко демокрацията ти дава право на избор.

- Да, гласоподавам. Избирам постоянно да гласоподавам за нещо, в което съм повярвал. Естествено, в случай че съм бил измамен няма да повторя избора си. Нито съм русофил, нито съм американофоб, аз съм българин, аз съм балканец. Аз ще пазя българските и балканските ползи и ще се боря срещу смяната и детронирането на балканските полезности у нас. Няма да търпя празници като Хелоуин. Имах към 15 предложения да отида на празненства за Хелоуин. Отказах всяка една от тях, останах си у дома с моята другарка и предпочетохме да си приказваме. От Америка както са се появили доста положителни неща, по този начин са се появили и неприятни, само че за жалост неприятните доминират. Мога да кажа същото и за Русия и за това, което е идвало от Съветския съюз.

Съществува един фасон у българина да приказва с прекомерно доста чуждици. Мен това доста ме нервира. Примерно, когато се срещна с някого или някой влезе в стаята, където сме доста хора, и споделя: „ Hi, how do you do “ и така нататък аз съм подготвен да му кажа да се върне до вратата и да поздрави като хората. Не одобрявам този ултралиберализъм, че всичко е окей и всичко би трябвало да е сейфти. 



- Според теб българските филми са доста кахърни и мелодраматични. Това ли е главната ти рецензия към нашето кино?

- Нашето кино няма триумф, тъй като нашите сериали и филми са имитация на американските.

Поканиха ме на кастинг за един сериал, в който се разказваше за учебни банди. Тогава никой не ме знаеше. И единствено като прочетох сюжета и видях, че едно от момчетата го блъскат в шкафчетата, единият воин е скейтър, другият е байкър, третият е хедфонс и героите носеха всевъзможни такива прякори, си споделих, че няма да вземам участие в тази нелепост. Винаги, когато усетя американското факсимиле да участва в сюжета на секундата го детронирам. Знам, че моята работа е да бъда артист и да послужвам на стила на сериала, в който вземам участие, само че не постоянно това е допустимо.

Ние предлагаме на Запада нещо, което към този момент са виждали. Защо Емир Кустурица завоюва в Кан? Защото Емир Кустурица нямаше предпочитание да копира американците.

Напоследък виждам най-вече сръбски сериали, не приказвам за „ Южен вятър “. Гледах сериала „ Сенки над Балканите “. Негов режисьор и продуцент е Драган Белогърлич, той играе Царя в първата част на „ Южен вятър “. В последно време той е един от будителите ми.



- Защо точно той?

- За мен Драган Белогърлич е извънредно надарен артист. Той може да постави всеки американски артист в дребния си джоб. Той е и продуцент, и сценарист. Дългите му години като артист му разрешават това нещо. Сериалът, който той направи „ Сенки над Балканите “ е доста забавен и открехва вратите към едно забавно време – след Първата международна война през 1917-18 година Интересно е да видиш бохемите на Белград, секрети окултни секти. Този филм не е копие на американските, има собствен личен почерк.

Същото се отнася и за един български филм, който гледах неотдавна - „ Януари “ на Андрей Паунов. Аз бях удивен. Когато гледах Йосиф Сърчаджиев си споделих „ Леле, майко. “ Начинът, по който той гледаше и говореше доста ме впечатли. Тази особеност на персонажа в действителност беше удивителна. Захари Бахаров, Леонид Йовчев също са страхотни. За страдание обаче всеобщият фен няма да гледа този филм. Ще каже: „ Абе какви са тия хора, кви са тия вълци? “ Много мъчно е да се направи черно-бял филм, всичко е доста характерно - осветяване, тон, картина. Някои моменти в „ Януари “ ми приличаха на филм на Куросава. Това за мен е един от най-хубавите филми, които са правени напоследък и бих желал да поздравя целия екип. Чудесен филм.



- Вечният спор сред българските кинотворци, изключително когато става дума за систематизиране на държавната дотация за кино  - дали да се дават пари за така наречен арт филм или за филми, насочени към всеобщия фен.

- Едно е да направиш сериал, в който главната ти тематика е идеята, друго е да направиш сериал, чиято цел е друга, а идеята е част от сюжетната линия и тя е заряд.

В един сериал аз бих желал да видя нещо, което до момента не е правено и да не се повтаря една и съща тематика. Иначе те не ми дават решение. Това е същото нещо като с книгите за взаимопомощ. Толкова ненавиждам книги от вида „ Как да бъдем щастливи? “.

За всеки човек е строго самостоятелно. Не споделям, че всички би трябвало да вървим към някакво елитарно, нереално, авангардно изкуство. Но и не бих желал филмите и сериалите да ни пробутват изтъркани сюжетни линии.



- Един от твоите обичани писатели Чехов споделя: „ Човек е това, което мисли за себе си “ и „ Човек е това, в което има вяра “. Какво мислиш за себе си и в какво вярваш?

- В днешно време хората са доста надалеч от подобен вид създател. Но пък по тази причина има Паулу Коелю. Аз се мразя в моментите, в които се чувствам, че съм несъвършен. И си споделям: „ Това, което направи беше доста криво-ляво. “ Аз съм подготвен да седнал съм 13-14 часа на терен без да си докосна телефона, без да върша каквито и да било други странични неща за да си свърша работата като хората и да знам, че съм дал всичко допустимо това нещо да се случи.

Повечето хора идват на работа, с цел да бъдат част от някакво общество и стартират малко по малко да си споделят проблемите, които имат в фамилния живот и в един миг центърът на работната среда се измества. Актьорството е отборна игра, не си самичък за себе си. И когато се появява егото и прочувствените проблеми от детството и персоналния живот нещата не са окей.



- Все отново не е ли обикновено, откакто прекарваш толкоз доста време с дадени хора, с които работиш да споделяш и персонални неща? То даже става непринудено.

- Не. Не считам, че е обикновено. Ние сме на работа. Когато си на работа би трябвало да си само съсредоточен в работата. Шегите, закачките и този български нрав „ ха-хо хи-хи “ не са съществени. В един миг ти започваш да изпитваш някаква благосклонност към даден човек и примерно си затваряш очите, в случай че той направи някаква неточност в работата и си викаш: „ Сега по какъв начин да му кажа. Той има такива проблеми в персоналния си живот. “

Човек би трябвало да знае и йерархията. Например аз няма да отида и да кажа на продуцента: „ Ей, брат, кво става? “ и да му интимнича. Винаги се държа извънредно професионално, непосредствено и почтено, даже да не ми харесва нещо. Моите сътрудници и другари го знаят. Разбира се, не одобрявам и отношението към артиста и да му се сочи с пръст къде да застане, все едно е възпитаник. В сходна обстановка артист от друга страна просто ще се обърне, ще си вземе шапката и ще си тръгне.

Държа в работни връзки да приказваме само и единствено за работа. Вече откакто свършим работния развой аз съм тотално друг човек. Тогава може да си споделиш някакви неща с мен. Много се майтапя. Бъзикам се. Това ми оказва помощ да презаредя батериите. Примерно, когато снимахме сцените, в които съм в инвалидна количка и седнал съм обездвижен в едно изключително положение на духа аз се усещах по един метод. Но когато по време на почивките ставах от количката трябваше по този начин да се каже да трансформира страстта, защото няма по какъв начин да заставам единствено на нея.

Имаше един ден, в който толкоз доста дадох като страст на терен, че даже не помня по какъв начин съм се прибрал у дома. Помня единствено, че просто си легнах. Казахме си „ Лека нощ “ с моята другарка, тогава тя беше в родния си град Русе и заспах със слушалките в ушите. Събудих се в същата поза.



- Хората ще си помислят, че си много сложен темперамент, че си недосегаем и експлозивен. Всъщност с теб беседваме много умерено. Случвало ли ти се е да избухнеш по време на фотоси, в случай че нещо не се получава, както ти се желае?

- Повишавал съм звук на терен, въпреки че по принцип съм доста спокоен човек. Да повиша звук значи, че някой ме е изкарал отвън нерви и аз съм към този момент безпомощен да приказвам обикновено и би трябвало да се развикам. Ха-хо хи-хи води до такава степен аз да съм нацелил дубъла и някой да каже: „ Падна батерията “. В подобен миг ми става доста жалко. Аз съм артист, би трябвало да го повторя, само че аз имам път, по който това би трябвало да се случи. И когато те ми редуцират пътя, те ми редуцират страстта.



Алекс Иванов и Владимир Михайлов са братя в хитовия сериал " Братя "  

- Все отново сприятели ли се с сътрудници, с които снима три сезона в „ Братя “?

- Да, с Влади (Михайлов) станахме огромни другари, с Марто (Димитров) и Радо (Владимиров) също. За голямо мое страдание те двамата не участваха в пети сезон. Продукцията загуби, че се лиши от тези двама извънредно надарени артисти. Радо и Марто бяха душата на този сериал. Както споделя Павел Поппандов в „ Оркестър без име “: „ Сърцето мое, човек, може да е моторът, само че без душа накъде. “

Ние с Влади може да сме сърцето, само че без душа накъде? Освен с невероятното си актьорско наличие и безспорен професионализъм в това, което правят, Марто и Радо бяха и душата.

На мен ми беше извънредно самотно да съм затворен в продължение на три-четири седмици в жилището на Сандо без тях двамата. По това време тъкмо и Влади не снимаше. Искаше ми се и в пети сезон да фотографирам с Радо и Марто, желаех да имам и повече подиуми с Христо Шопов. Понякога се усещам изцяло изолиран и знам за какво това е по този начин.

Хората обичат лицемерните обятия и целувки и дребните диалози. Аз мразя дребни диалози, ей по този начин да си приказвам с някого, просто тъй като би трябвало да подкрепям някакъв диалог. Аз седнал съм встрани и мълча. Изобщо няма какво да си кажа с този човек.



" Лошите " момчета от кино лентата - Даниел Иванов, Алекс Иванов, Мартин Димитров и Владимир Михайлов

- Сандо промени ли те като човек?

- Докато играех Сандо бях доста тъмен, доста тегав, слушах подобен вид музика, която чисто вибрационно реагираше на самия мен. И сега, в който фотосите завършиха като че ли този черно-бял филтър се махна и започнах да се усещам по-добре. Иначе прекарването на снимачната площадка беше ужасно. Не мога да си изкривя душата в това отношение. Мога да го кажа с цялата си душа и сърце. Аз съм по-скоро потапящ се в обстановката артист. Мисля какво е възприятието и си настойвам съзнанието по какъв начин бих се чувствал в дадена обстановка.

Как хората схващат мита за Каин и Авел? Разбират, че в действителност Авел е дал най-хубавото и Каин е завистливият. Не – Каин не е бил подготвен да жертва себе си, да жертва това, което брат му е жертвал. Точно това е съвършеното пояснение за един актьор – ти би трябвало да жертваш себе си, както във всяка една специалност. Като играеш Иванов по Чехов, ти би трябвало да оставиш Алекс извън, пред прозорците на НАТФИЗ, да се качиш и да усетиш по какъв начин на един човек за толкоз малко време са му се случили толкоз доста неща.



Алекс е благополучен, че сериалът го среща и сприятелява с Владимир Михайлов (Денис Топал/Драгомир Донков), Радослав Владимиров (Никсъна) и Мартин Димитров (Радо)

- Твои сътрудници се разделиха прочувствено с героите си от „ Братя “ и между тях. За теб прочувствен ли бе краят на фотосите, а скоро за жалост и на сериала?

- Не, аз нямам такива сантименти. Защото в случай че почна да имам такива носталгии ще съм един доста печален човек и ще се насълзявам отвреме-навреме. Хубаво ми стана от обстоятелството, че хората, които съм считал, че държат на мен по някакъв метод, пристигнаха и ме поздравиха.

- От всичко, което коментирахме дотук и усещайки твоите усещания за света позволявам, че не би взел участие в риалити излъчвания. Но въпреки всичко да те попитам - би ли се снимал в риалитита или в реклами?

- Реклами на казино – не, риалити формати – не, реклами на всичко, що се отнася до заеми – не. Всичко, което е в помощ на индивида – да.



Заедно със своя екранен татко Христо Шопов, който играе ролята на Филип Карамитев в " Братя "

- Участваш в няколко благотворителни дела, свързани с бездомни кучета. Ти и твои сътрудници артисти подкрепихте Фондация „ Шаро - подай лапа на изоставените “ и се снима в календар за 2023 година за приюта „ В помощ на животните в Мездра “ („ Animal Help Mezdra “). Имаш ли твоя персонална идея, за която се бориш отвън актьорската специалност?

- Да, моята фантазия редом с актьорството е да се занимавам и с други дела. За пръв път го споделям обществено и се обръщам към хора и организации, които се занимават с запазване на околната среда и дезертизация, да се свържат по какъвто и да е метод с мен, тъй като желая да направя организация, която да се бори с този проблем. Много одобрявам Садгуру (индийски природозащитник, мистик и визионер, основател на придвижването „ Съзнателна планета “, което поде международна акция под надпис „ Спасете почвата “, б.ред.) След няколко години няма да има храна и това се дължи на дезертизацията. Тя не съществува единствено на сушата, тя съществува и в морето.

Смятам, че като човек, който прави изкуство и се занимава с актьорско майсторство и с спектакъл, с кино и телевизия аз се усещам на 60% задоволен. Бих желал да имам опция да оказвам помощ на хората за справяне с климатичните проблеми. Интересуват ме природата, почвата, дърветата, животните. Искам да оказвам помощ на тези хора и на хора, които имат потребност от помощ. Това ме кара да се усещам на 100% задоволен.

Актьорското майсторство е моето предопределение или както Чехов се показва – моята жена, а другото е моята държанка. (Известната фраза на Чехов, с която разказва себе си е: „ Медицината е моята законна жена, а литературата — моята държанка “, б.ред.)



Актьорът се усеща благополучен с приятелката си Мира Яворова

Наскоро с моята другарка помогнахме на един подслон за кучета в Мездра. Едни положителни хора от региона се грижат за бездомните животни, само че единственото, което имат е една срутена къща и един от малко малко огромен двор. Моят зов е, в случай че има хора наоколо до Мездра и в случай че имат опция да дарят земя на този подслон, дано го създадат. Никаква организация не спонсорира доброволците. Тези хора се грижат със лични пари, тъй като обичат кучетата.

Всичко това е обвързвано с тоталното безгрижие на общините към бездомните животни, с нехайството на развъдчиците и с нехайството на хората, които си взимат куче, а след това го изхвърлят, казвайки си – то е куче, може да го изхвърлим. Не е по този начин. Знам какво е да си уединен и одобрих тази идея драговолно. Разбира се, че незабавно се съгласих да се фотографирам дружно с други мои сътрудници за благотворителния календар на „ Animal Help Mezdra “.



- Алекс, кои са хората в живота ти, които са те стимулирали през годините да се изградиш като персона, по този начин да се каже кои са твоите будители?

- Единият е татко ми, другият е Иван Добчев. А поради двама души с семейството Иванов – Георги Иванов – баща ми и артистът Иван Иванов, аз се занимавам с актьорско майсторство. Ако Иван Добчев го нямаше в моя живот може би и аз нямаше да съм индивидът, който съм.

Този човек го наскърбиха и го поругаха по кофти метод поради случая с Мария Бакалова. Те не желаят да схванат едно нещо – Иван Добчев има стандарт. В днешно време занижаваме стандартите си за безусловно всичко – за връзки, за това, което харесваме като музика, спектакъл, кино.



За студента от НАТФИЗ проф. Иван Добчев е един от будителите

Ако аз бях на мястото на Иван Добчев и аз като Алекс Иванов бях приел Мария Бакалова в НАТФИЗ и тя беше взела участие в „ Борат “, щях да кажа същото нещо, без да се церемоня в това отношение. Разбирам Мария – тя е била в Америка, имала е опция да завоюва пари. Все отново сиренето е с пари. Но в нея има парченце от това, на което Добчев я е научил и съм уверен, че тя нямаше да завоюва, в случай че Добчев беше кофти режисьор и кофти учител. За мен Иван Добчев е най-добият учител в тази академия. Той не е просто възпитател, той те учи на неща, които различен не може да ти даде. Иван Добчев не е топка за всеки.

Баща ми е другият будител за мен – той ми даде способността да бъда мъж и да се усещам мъж в това общество. Да не седнал съм да виждам една гума като някакво комплицирано математическо уравнение, както и да знам, че първо би трябвало да изключа бушоните преди да върша нещо по електричеството у дома, и да не греша с отвертката в контакта. Баща ми е моят будител, тъй като пораства и вирее в токсична среда и все пак той си направи самичък лодка. Производители на лодки го питат какъв модел е и разясняват, че за първи път виждат такова нещо. Той просто им сподели: „ Аз си я направих самичък. “ Баща ми си прави всичко самичък и мен това ме стимулира доста.



Заедно с татко си Георги Иванов

- А какво те свързва с артиста Иван Иванов и за какво към него имаш по-особено отношение?

- Не се познавам с Иван Иванов. Мечта ми е да се срещна с него още откогато влязох в НАТФИЗ. Бих желал да си направя фотография с него и да я закача у дома. Защото тази фотография ще ми припомня от кое място съм тръгнал. Първият български филм, който гледах беше „ Всичко е обич “. Аз бях тихичко момче в учебно заведение и по-големите ме тормозеха.

Спомням си, че един ден крепко ме тормозеха и тогава тате ми пусна един филм, с цел да видя какво за него значи мъжага. Тате ми сподели „ Всичко е обич “ и ми сподели: „ Виж Иван Иванов, виж Радо. “ И аз гледах и си споделях какъв брой трагична орис има това момче и в това време си мислех: „ Гледай какъв е мъжага! “ И в съзнанието ми е останало, че тогава взех решение: „ Ей в този момент ще си групирам от закуските и ще си купя същите гуменки. “ Защото си мислех, че Радо бяга бързо поради гуменките. И когато се усещах подценен и унизен си обувах тези гуменки и бягах.

Имитирах подиуми от кино лентата – гледах ужасно тези, които ме тормозеха по този начин, както Иван Иванов гледаше във кино лентата и даже един път споделих на един, който ме тормозеше: „ Изчезвай, че ще те удрям “ и той се изплаши и избяга. И аз си споделих: „ Аз съм Радо “. Баща ми имаше същия пуловер като неговия, даде ми го и аз го носех с горделивост и се усещах предпазен. Мъжкото в мен стартира да излиза. Този темперамент на Радо, тази непокорност и бунтарство останаха и продължиха да се развиват в мен.

За мен ще е сбъдната фантазия да се срещна с индивида, с помощта на който съм станал артист. Пък и сме с една фамилия. Баща ми може да е моторът, само че майка ми е душата на това нещо. Защото тя постоянно ме е подкрепяла. И не преставам да съм това дете със свободен дух, тъй като съм подобен с помощта на родителите си. Те не са ме ограбвали от нищо.

Не съм наркоман, не съм наркозависим или пияч. Винаги съм избирал спорта, изкуството и книгите пред простотията, спорта пред опиатите и алкохола. Избирал съм медитацията, вътрешното рационализиране, разходките, пътуванията и пътешествията пред безделното шляене и запоите, пред безсмисленото вървене по нощни заведения в петък вечер.



- Без по никакъв метод да звучи иронично към теб, само че ти сякаш преди малко разказа свръхчовека по Ницше – този, който постоянно се стреми към саморазвитие и самоу